Лунна редакция

Днес било пълнолуние, имало си и то ритуали като новолунието. При настъпването му можело да се отървеш от вредни навици и мъчителни пороци като ги изпишеш на лист хартия и след това ги изгориш безжалостно. Ех, ако знаех по-рано, колко ли малки пожара бих сътворявала ежемесечно. Замислих се, щеше да е добре да мога да се събуждам по-рано лятото и да обозначавам грешните си черти с червен химикал в точно установен час според астрала, но уви.. със закъснение ще ми се случват нещата, а то май и не бързам чак толкова. Борбата с непрактичните вреднини е по-мъчна, факт. Да не се оглеждаш в очите на другите, да не им се връзваш на киселото настроение, да не се отказваш от целта, само щото си извратен перфекционист, все сложни упражнения. А и да си ги признаем не е лесно, сякаш изписвайки ги веднъж вече сме ги изкарали на показ и дори ни е малко срам да признаем, че сме грешни. Всъщност идеята за този ритуал много ми допадна, като се има предвид колко обичам да се занимавам със слабости въобще.

Пълнолунието е добро начало за размисъл, тази силна светлина нощем, която ни държи будни е мощен прожектор към онези тъмни кътчета на непоклатимото его. Ползайте я на воля, седнете, пишете, драскайте, късайте смело. Никой не ви гледа, освен космоса, а там всичко живо е на хиляди светлинни години от тук, така че..Изправете се срещу новия ден и лъчиста светлина, пречистени и свалили от себе си бремето на обществените комплекси. Вие сте тази съвършена частица, чрез която днес светът ще се върти по- лесно и свободно.

Лесно се диша така, напрежението, останало в бялата нощ, просто се е стопило с изгрева. И да не беше пълнолуние, пак можеше да седнем и да поговорим със себе си на тишина и спокойствие. Дължим си го, защото никой не може да го направи вместо нас, никой не може да напише с червен химикал нашата история и да я редактира, ако не му позволим сами!