Home скандал vs. Public терапия

Нищо ново под слънцето. ВзаимоОтношенията отново са на фокус. За наспиването и късните кафета няма смисъл да говорим, но за територия има. Винаги, откакто свят светува, делим територии. Някои са по-алчни, имат претенции към цели държави, континенти, други сме по-семпли – към къс квадратен метър.

И тук и сега е пак война за територия. Тя не признава градове, села, къщи, апартаменти и техните обитатели. Винаги съществуват амбиции и разнородни схващания относно начина на живот. И това е красивото всъщност, че от генералните изводи следват и множество частни.

Вчера си говорим в хола, има-няма, три различни поколения. Иначе къща – огромна, надбягвания с колесници да организираш. Не делим територия, нищо не делим всъщност, освен лично време. Идеално смазана семейна машина – един готви, друг чете книга, аз образовам детето от време на време с диктовки и задачи със събиране, после сядаме и решаваме въпроси, касаещи общия план. В течение на разговора и поради народопсихологически особености, сме повишили тона неусетно. Синът ми разсеяно дзяпа в телефона на баба си и след края на семейния съвет споделя на ухото ми:

Той: Къде ти е телефонът?

Аз: В спалнята зарежда се. Защо питаш?

Той: Пратих ти два пъти палец. Знаеш ли защо?

Аз: Не, сигурно, за да ми привлечеш вниманието и да си пишем.

Той: Не, за да те подкрепя, защото аз на твое място щах да се разплача докато говорите.

Аз: /безмълвие, придружено с оглушителен смях/

Та така с балканската територия, колкото и обширна да е тя, никога не стига за да я споделиш с ближни. Колкото и да се опитваме да бъдем мили, обичащи и всеопрощаващи, за по-чувствителните от нас това изглежда скандално. Разговорът се състоеше в това кой ще отиде да напазарува😊