Go slow

Динамиката ни мобилизира, нервничим, но следваме цели и не си оставяме време за съжаление. Всичко останало, освен едното лято е подложено на строг режим. Следи се изкъсо и понякога жичките просто се слепват от високия волтаж. Бум- прегаряне, класика по Фройд. Бързаме за това слънце, все едно ще потъне в черния облак на октомври и никога няма да успеем да допием виното си на залез.

Да вървиш бавно е основната цел поне през лятото. За където и да е. Душата винаги знае пътя, стига да й се “водиш по акъла”. Слагаш рапан до ухото, притвяряш очи и слушаш..докато се избистри мелодията съвсем, че да го свалиш и да си имаш своята посока. Лятото води само. Само да ти се върви бавно.

Топлите мъгли сутрин таят надежда, че тяхното време наближава и ще прегръщат цели есенни дни, в които хората ще са отпуснати и безбрежно потънали в мечтите си. Есента още не позволява на ритъма да се забърза, разсейва го с цветни пейзажи и го завива с леки бризове, гали го с хладни дъждове и го озарява с носталгичните си лъчи.

Да се отпуснеш в ритъма на сезона е ниравна, за която душата навярно жадува от векове. След мелодията на рапана, пътят води точно към епицентъра на тази емоционална буря. Изгубени летни моменти, премесени със свежи копнежи по ново начало. Въобразяваме си, че сме изживели всичко заложено в идеята, а не сме имали и бегло понятие колко още има в нея. Ограничаваме сами реалността си, бързайки да я изградим преди да се смени сезона. Не си оставяме време да я оцветим по наш вкус и се налага да я приемаме такава, каквато е. А тя обикновено остава сива. Вървете бавно през живота, през всичко, което ви се случва или не. Има смисъл в това да копнееш, да спираш и да се оставяш на мелодията да душата да води ума.