Дистанционно – революционното лято

Лятото кипи насред площада. Разливат се динамично дните, изпълнени с прах и задух. Един логичен микс от напрежение и трепетно очакване на по– добри моменти. Как да е иначе, нали сме на балканите, а тук надеждата май не умира. Кофти пролетно–зимна колекция извади тази 2020г. Не му хареса на света като цяло, а на българите хептен. Други бяха плановете на всички ни, но пък психо тестът си заслужава внимание и анализи.

Лесно е когато можеш да планираш, лесно е да знаеш че и утре–то ти е вързано, но понякога има трусове, все пак земята е въртеливо пространство. Не съм любител на конспирациите, лишила съм се от правото си да се информирам за света от новини по телевизията. Избрала съм сама да интерпретирам за себе си случващото се. Отдавна не ползвам отровни думи като „проблем“, „сложно“,“невъзможно“,“трудно“,“страх“,“болест“ и т.н

В този случай думата за тази година е интересна. И продължава да бъде такава.

Дистанционно или не, изпитахме нервите си едни други. Комуникациите бяха смахнати и се учехме в движение на всичко. Жадувахме срещи и получавахме „мийтинги“, раздвижихме земните пластове като прекрахме „известно“ време с родителите си и си припомнихме как се „отчиташ“ къде излизаш и за колко време. Комбинирахме пътувания с декларации да преспиш „у вас си“, отговаряхме на въпроси от чужди хора – за колко време и защо. Бизнесът изпадна в летаргия, а до култура не беше на никой. И беше разбираемо.

Българинът е неспокойна душа. Погъделичка го лятото по петичките и се сети колко гняв и недоволство е натрупал през зимата. Тук депресиите не са често срещано явление– тук се крещи на воля и се леят емоции на поразия. Не че е лошо, това ни спасява от една страна, но когато сме по единично. Агресивните груповите изпълнения водят след себе си не само травми.

Хора, ако обичате себе си и уважавате близките си, ако ви е грижа наистина– пазете душите си чисти. Това е пътят и той не минава през цялата тази кал, в която газим ежедневно.